Една малка разходка.......

Вчера решихме с дъщеря ми да се поразходим в една близка местност, за „ лов” на птици. Речено – сторено. Натоварихме се с бинокъл, определител и разбира се храна и вода и тръгнахме. Още не бяхме излезли от града и до канала видяхме 5-6 бели стърчиопашки

Късмета беше с нас , така че бодро продължихме напред. След около 500м дъщеря ми съзря черен синигер разбира се и аз го видях но с малко закъснение така че не успях да го щракна с фотоапарата .

черен синигер



 След това чухме няколко овесарки, но нямахме късмета да ги видим ... Продължихме , но ни заля вълна от разочарование , когато стигнахме до нашето място- почивните дни бяха привлякли не само нас на това красиво място – беше пълно с народ – от ромски произход -и навсякъде се лееше чалга ,мирис на алкохол и скара. Към цялата тази идилия след секунди се включиха и група доста  подпийнали мотористи , които направиха шума потресаващ . Решихме да не се отказваме и да навлезем навътре в гората , дори с риск да се загубим , но все пак да не е било напразно идването ни . Оказахме се прави – красотата и тишината ни обля отново . Ухаеше на трева , билки и отново чувахме птичите песни. Зърнахме за момент 3-4 пойни птици , които обаче се подплашиха много бързо и не ги разпознахме- дори и определителя не помогна ....

Но пък чинките набързо ни оправиха настроението . Малките сладурчета като че ли ни чакаха и ни се усмихваха от всеки клон

обикновенна чинка

Щастието ни не продължи дълго. Започна да гърми и все момент очаквахме да плисне страшен дъжд , а ние бяхме доста далеч от града. Въпреки това си казахме „още няколко метра навътре и се прибираме” и имаше защо ...Разнообразната песен на пойният дрозд ни завладя. Оглеждахме се поне 15 минути докато малката ми , но любопитна дъщеря го съзря . Кацнал на върха на едно дърво и необезпокояван пееше ли пееше....

поен дрозд

Щастието ни бе почти пълно, така че решихме бавничко да се прибираме.

Пътят обратно обаче обещаваше да бъде също толкова вълнуващ . На няколко крачки и нас кротко си стоеше една черноглава сврачка

След още стотина метра на едно клонче точно над  главата ми беше се сгушила поредната обикновена чинка.

 Това беше еди щастлив ден за нас така че започнахме да се спускаме към града , но поредната изненада ни чакаше .... Двойка сини синигери хранеха малките си . Гнездото им бе храпупка в едно дърво на около 3м от земята. Опитахме да си отбележим мястото , за да дойдем пак , кота малките излитат.

 По пъта надолу чухме и няколко сокерици , видяхме жълтоклюни гарги, още няколко чинки....Вече в града една от тях/ обикновена чинка/ спокойно си похапваше на метър от нас и не ни обръщаше ама никакво внимание.

Краят на разходката наближаваще , но не и изненадите . Пред читалището ни чакаше домашна червеноапашка . Гордият мъжкар ни гледаше надменно и упорито бяхаше от фотоапарата ми , но въпреки това щастието ми бе голямо.

Ами това беше едни уж обикновен почивен ден....Но всъщност за нас бе незабравим